- Маркер
- CDR-9.1
- Тип
- Епигенетичен
- Засяга
- Волята. Емоционалната връзка.
- Не засяга
- физическото здраве
- Проява
- Тих отказ
- Изследовател
- Д-р Александър Невин
Тихият ген не изключва тялото.
Той изключва стремежа.

Някои се научават да живеят с тази липса. Други прекарват живота си в опит да я поправят. Но има рани, които не заздравяват. Само променят човека.
Когато една лична трагедия отключва въпрос, способен да преобърне всичко, в което вярваме, изборът вече не е между правилното и грешното. А между това да запазиш себе си… или да рискуваш всичко за онези, които обичаш.
Codex Vitae е книга за любовта, загубата и невидимите сили, които движат човека напред. История за вината, надеждата и цената на втория шанс, в която доброто побеждава – не защото е лесно, а защото е единственият възможен път напред.
Защото понякога най-опасното откритие не е това, което променя света.
А онова, което променя теб.
— Томислав Данаилов
Светът на романа
Няма експлозии.
Няма епидемия, която да се види.
Телата са здрави. Сърцата бият.
Хората просто спират да искат.
Героите
Учен, който търси отговори в кода на живота. И човек, който е загубил най-важното. Двете вече не могат да се разделят.
Нейната смърт е началото на всичко. Но не и краят на гласа ѝ.
Детство в Бристол. Остър ум. Връзка с миналото на Невин, за която никой от двамата не подозира.
Там, където другите виждат загуба, той вижда възможност.
Научен предговор
Заплахата за човечеството в „Codex Vitae“ не идва отвън. Тя не е катастрофа в класическия смисъл. Тя е процес – бавен, вътрешен, почти незабележим. Загуба на мотивация. Загуба на посока. Загуба на вътрешен стремеж към бъдещето.
И докато се опитвах да я преведа обратно в научни категории, осъзнах, че това вече не е само невробиология или психиатрия. Това е описание на човешка устойчивост, изразена чрез нейното отсъствие… Може би затова романът ме вълнува. Не защото предлага научна алтернатива, а защото отказва да се преструва, че такава винаги съществува.
Когато затворих книгата, не останах с идея, която валидирам научно, нито с концепция, която да отхвърля или потвърдя. Останах с едно по-тихо усещане: че най-интересните системи, биологични и човешки, не се изчерпват с описание. И че понякога най-точният научен жест е да признаеш границата на модела, без да спираш да задаваш въпроси.
И може би точно там „Codex Vitae“ стои най-стабилно – не като теория, а като напрежение, което не се разпуска лесно.
Премиера на книгата
Кафе-книжарница „Случвам чудеса при Роси“. Среща с автора и разговор за книгата.

Вземи книгата
Всяка книга, поръчана от този сайт, идва с автограф. Ако искаш, и с лично посвещение за теб или за човека, на когото я подаряваш.
15,00 €
Поръчка от автора